Думите си – въглени ще пръсна
Блъсканица, до последни сили.
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни,
в скъпите вина е любовта ви.
Просякът с молбите си ви дразни,
че прозрял е кухите ви нрави.
Градски луд ви псува богохулно,
бързате – не чули, не видели,
а светът, по стръмното търкулнат,
още помни десетте повели,
тя – плътта ви, има къса памет,
църквата ви – сграда и това е.
И душата никаква я няма,
попът лицемерно пак се кае.
Май за възкресение е късно,
но какво ли зная аз? Какво ли?
Думите си – въглени ще пръсна,
всяка вместо мен да се помоли...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
