Душ...
Взимам си душ,
за да се пречистя, да се измия.
Да забравя всички спомени,
и от съзнанието си да се опитам тебе да изтрия...
Стоя и си мисля за нас,
как препускахме през снега.
Беше наистина красиво.
Но това време вече отлетя...
Душ за душата ми трябва...
Но сякаш не ми помага.
Мислех, че ще мога да те отмия,
както дъжда отмива прахта, но уви...
Не мога да се мръдна,
неподвижна стоя...
Водата тече и ме сковава...
Толкова е ледена тази вода...
Толкова ми е студено,
а няма кой да ме прегърне.
Толкова ми е сломено,
че се срамувам някой да ме погледне...
А водата непрестанно ме облива със студена струя...
А аз стоя и мисля непрестанно...
Защо не искам да те изтрия?
Защо ми липсваш постоянно?
Страдам от душевна самота,
искам твоята обич пак.
Не помага и студената вода...
В този океан(от самота и нищета) да не се одавя ме е страх...
© Александра Матеева All rights reserved.
