Mar 16, 2014, 8:26 PM  

Душа

  Poetry » Love
775 0 0

"Душа "

 

Душата ми е дом,

не го руши, ако в него 

ще влизаш ти!

 

Душата ми не е камина,

за да стопли твойте дни.

Тя е огън и лавина,

която ще те изгори.

 

Душата ми не е пътека,

да минеш и да 

си заминеш.

Душата ми е храм 

и в него влезеш ли,

оставаш там!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...