ДУША
Подай ръка,
спаси ме!
Светът ми се стовари върху мен.
Подай ръка
и спри ме-
не позволявай пак да ровя
в свойто вчера-
един копнеж от нищото роден..
Какво ми даде онзи свят брутален,
какво от него търся аз?
Дали приятелите-
призраци себични?
Дали мечтите-
осъзнато излишни?
Дали щастието-
прикрито трагично?
Дали усещането за близост-
измислено, митично?
Лъжа!
Лъжа е този свят
и прерязани са всички пътища назад,
затворени са всичките посоки,
водещи към мойто Вчера,
водещи към моя Ад!
Този свят за мен помръкна
и в очите ми е вече като мрачния отблясък
на угасваща звезда,
като животворната отрова,
с която те подхранва любовта.
Живот ли бе?
Живот ли- НЕ!
Не живот,
а съществуване-
бавното страшно умиране
на посечено в корен дърво.
Не живот,
а болка-
убиващо терзание на виновен невинен,
на истински,
пленник на линчуващо за забава,
зло общество.
<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />
Болката
все някога ще стихне,
но споменът за нея
няма да умре!
И той-
споменът,
във мост ще се превърне,
ще иска пак да ме прегърне-мен наивното дете,
ще иска пак да ме ограби-
да ме върне в същите лъжливи светове.
Страх ме е!
Ще устоя ли?
Помогни ми…
Превърни моста в отломки
от нещо презряно,ненужно,
превърни спомена в пепел…
нищо, че ще има пак следа.
Веднъж щом нещо изгори
не може никой да запали пепелта!
От тази пепел
ще възкръстна Аз!
Преродена и нова.
Различна.
Нападаща,
студена,
базразлична…
Помогни ми!
Помогни ми да се облека,
да сложа своята перука и грима…
репликите припомни ми.
Това е новата ми,
главната ми роля
във пиесата порочна…
Моля те,
побързай!
Представлението започна!
© ДИДИ All rights reserved.
Евала 