Душа и паяк

Паякът се гаври с моята душа,

оплел я в тленната си мрежа

и за смъртта се мисли. Но кат' ежа

с нокти, зъби и бодли

аз за нея ще воювам,

и ще знам, че щом боли,

жив съм значи. Съществувам!!!

Аз не искам като скрежа

да изтлея във пещта,

а в полета си безметежен

да умра, докат' летя.

До тогаз, със пот и сълзи

ще се боря и ще бдя

и със нерви като въже

ще съм роб на таз душа.

Тя, душата си е моя

и не мога да я спра

кат' пчела от цвят на цвят

да пиянства. И в разврат

някога аз да я хвана

като гълъб бял ще кацне

тя на лявото ми рамо.

Ще сведе очи за миг

и за прошка ще ме моли.

Ще си спомни за деня велик,

в който счупих тежките окови

и ù дадох сила, власт

тя ума ми да избистри

и да пиша стихове във здрач,

кат' ги сбирам с ноти върху листи.

После тя ще се засили

и във мен, преди да влезе

на слънцето ще се ухили,

а на паяка - изплези!