Душа и паяк
Душа и паяк
Паякът се гаври с моята душа,
оплел я в тленната си мрежа
и за смъртта се мисли. Но кат' ежа
с нокти, зъби и бодли
аз за нея ще воювам,
и ще знам, че щом боли,
жив съм значи. Съществувам!!!
Аз не искам като скрежа
да изтлея във пещта,
а в полета си безметежен
да умра, докат' летя.
До тогаз, със пот и сълзи
ще се боря и ще бдя
и със нерви като въже
ще съм роб на таз душа.
Тя, душата си е моя
и не мога да я спра
кат' пчела от цвят на цвят
да пиянства. И в разврат
някога аз да я хвана
като гълъб бял ще кацне
тя на лявото ми рамо.
Ще сведе очи за миг
и за прошка ще ме моли.
Ще си спомни за деня велик,
в който счупих тежките окови
и ù дадох сила, власт
тя ума ми да избистри
и да пиша стихове във здрач,
кат' ги сбирам с ноти върху листи.
После тя ще се засили
и във мен, преди да влезе
на слънцето ще се ухили,
а на паяка - изплези!
© Славов All rights reserved.
