Душа в огледало
Душата ми се къпе в лунните лъчи,
опръскана със светлина, заключена в печал.
Не дишам въздух – забравих го с дните,
отредени ми да страдам без да знам.
Гледам себе си във огледалото насреща
и виждам кротка бисерна лъжа.
Единствено остана ми да шепна тихо
срещу сянката на нявга живата душа.
Със самота преливат ми очите,
гърдите пълни са със празнота,
отражението ми пита ме без думи
какъв е смисълът да искам светлина.
Животът ми не ще е отреден
да скитам се бездомна, нещастна и в лъжа,
но всеки опит да съм благородна
приключва с моите отрязани крила.
Поглеждам за последно в огледалото,
обръщам се и бягам надалеч,
запазила единствен спомена
за светлината в моята наивна страдаща душа.
© Петя Кънчева All rights reserved.
