Душата е пералня?
Обръщам спомени,
изпирам сълзи и
намирам олющени
побелелите мечти.
Сърцето ми дните си
пере, но усещам, че
в стените на пералнята
нещо дере.
Намира ли ви се „Калгонит”
против самота?
Или някакъв омекотител
за разранена душа?
Дайте ми от всяко по
колкото имате.
Надявам се за тези
неща само пари
да взимате?
Защото нямам чувства
да разменя.
Не искам от никое
от тях да се лиша.
Та, кажете, имате ли
перилен препарат
„Любов на килограм”?
А нещо от сорта на
„утеха искам да ти дам”?
Чакайте, пак някой по
вратата хлопа.
Да знаете,
така ми минава живота.
Някой идва при мен,
и иска да го прибера.
И макар че съм му чужда,
да бъде обичан има нужда.
„Обичам те” нежно в ухото
ми шепти,
но центрофугата без
да иска съдира
крехките му лъжи.
Не ме обичаш, нито
ти, нито той, нито тя.
Чудя се защо дори
един прах за пране
ви се досвидя?
© Цвети Векова All rights reserved.
