Душата и Сърцето
Душата и Сърцето
В най-тъжните си дни –
„пускам” си небето,
„ефир” му ставам – и вали..
ала днес Сърцето,
казва ми - Налей!
Мъката си ми сипи! -
казвам – Пей!
– Луда си, нали!?
и пияна –
без мен ли пи,
ума къде си дяна –
как да пея като ме боли?!
- Нима и теб?!
Олекна ми да знаеш.
- Направи ме на дреб,
а пък сега нехаеш.
- Как, кога те раздробих?
- Има-няма – месеци, година…
поо…. парче във всеки стих,
мисля - Любовта откакто си замина.
- Боже! как сега да те сбера?
- Да пием по едно – наливай…!
- Някой е отворил моята врата….
„Знаех си – Сърце, не унивай!
Пак ще бъдеш ти щастливо,
накъсано отново в летни рими –
отива ти да бъдеш парцаливо.
На твоето уйдисах „Отвори ми!”
Любов, Любов – от Теб,
дори на дреб –
Човеците си правим тъй красиви!”
…Хей! къде, къде се дяна –
да пием щяхме, Душо, за забрава..?!
Боже, тя вече е пияна!
Любовта ли мярна се тъдява?
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
