Душата ми
Болката, връхлитащо раздираща,
нахлу със взлом в кървящата душа.
Разби я в миг на атоми блуждаещи,
а после я превърна във сълза.
Цялата съм в нея, тъй безпомощна,
(мигът зловещ обсеби ми света)
този свят, обърнал се наопаки,
дали ще върне в мене любовта.
Дали отново ще усетя ритъма
на есенния вятър във нощта.
Ще видя ли след листопада зимата.
Ще срещна ли с усмивка пролетта.
Душата ми на хиляди парчета,
(строшено огледало от кристал),
дано прозре на кармата завета
и пътя извърви, от Бог избран.
© Таня Мезева All rights reserved.
