Душата ми до болка разсъблече
Ти тръгваш във нощта, обсипана с звезди...
Едничък стон в душата ми ранена остави!
Аз дадох всичко свое да си с мен
и днес те гледам все така красив, но отчужден.
Забравено е? Не! Простено? Може би...
Но щом те видя, в мен горчат сълзи.
Не мога да те спирам, нямам сила.
Но може би за всичко съм простила.
Защо? Как стана тъй? Мълчи! Въпроси...
Излишни са, щом твоето сърце любов не проси!
Не идвай пак да искаш обяснения,
изпълних всички свои задължения.
За теб бях навик, скучен и безумен,
пропит със влага от сълзи, безшумен.
На теб ти бе удобно и приятно...
Но всичко свърши! Твърде непонятно?
Ти взе от мен каквото ти хареса.
Дойде антракта в нашата пиеса...
Сега си тръгвай, не издържам вече!
Душата ми до болка разсъблече...
© Кристина All rights reserved.
