Jul 22, 2008, 7:03 AM

Душата ми е болна от обичане

  Poetry
1.5K 0 3

Попадна ти на грешния човек,
не бива да се влюбваш в мен.
За душата ми не се намира лек -
не оставай в моя плен...


Направиха ме копие на тях -
погубвам аз мечтите.
Животът ти ще се превърне в прах...
Нека не преплитаме съдбите.


У мене няма вече страх -
обичам аз да наранявам.
На тебе отмъщавам аз заради тях
и пак сама оставам...


Избягай от мен, докато можеш.
Няма смисъл от отричане -
по-добре е край да сложиш
Душата ми е болна от обичане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...