Душата ми е есен подранила,
златиста, с дъх на кестени и мак.
Ту топла, ту прохладна и ранима,
но с обич като орис в полумрак.
Аз крия се в листата бледожълти
и вятъра разпръснал цветове,
през есенния порив меланхолен
във моите копнежни светове.
Душата ми е есен многолика
ту тиха, ту с бедствиен подем,
но в есенната нежност моя има
Искри от обич, пламък негасен.
© Веселина Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
