Душата ми е есен подранила,
златиста, с дъх на кестени и мак.
Ту топла, ту прохладна и ранима,
но с обич като орис в полумрак.
Аз крия се в листата бледожълти
и вятъра разпръснал цветове,
през есенния порив меланхолен
във моите копнежни светове.
Душата ми е есен многолика
ту тиха, ту с бедствиен подем,
но в есенната нежност моя има
Искри от обич, пламък негасен.