Душата ми е котка, в слънчогледи...
Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят,
под сянката на старата лозница.
От черни семчици - прекрасен цвят
и всяка бръчка е гнездо на птица.
И котката извива гъвкав гръб,
в зеници вертикални - суетата,
надсмива се над преходната скръб,
напомня: С болка никнат и крилата.
Изправям се и мой е този свят,
прогонва слънце призраците бледи.
И птица съм, а птиците летят...
Душата ми е котка, в слънчогледи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
