Mar 20, 2015, 12:07 AM

Душата ми е самотен фар

  Poetry
884 0 1

Душата ми е самотен фар...

надеждите са вълните в това бурно море над него мечтите ми са златния залез и аз съм някъде там между залеза и зората на новия ден държащ смело кормилото на кораба и устремен към следващия ден за мен пристанища няма... вечно ще пътувам в това море на мечти... компасът ми е развален... картата остаряла... навлизам с моя кораб в непознати води на моя живот в търсене на неизвестното... в търсене на някое приключение... а може би търся себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...