20.03.2015 г., 0:07

Душата ми е самотен фар

885 0 1

Душата ми е самотен фар...

надеждите са вълните в това бурно море над него мечтите ми са златния залез и аз съм някъде там между залеза и зората на новия ден държащ смело кормилото на кораба и устремен към следващия ден за мен пристанища няма... вечно ще пътувам в това море на мечти... компасът ми е развален... картата остаряла... навлизам с моя кораб в непознати води на моя живот в търсене на неизвестното... в търсене на някое приключение... а може би търся себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...