Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре
Finished
Привет, Откровенци!
След кратка пролетна ваканция, отново сме на поетичната сцена, заедно с новото Предизвикателство, победителката в предходния конкурс - pastirkanaswetulki и темата, която Мария е избрала за вас.
"Приятели, искам да ви запозная с някои данни от живота на една забележителна жена, влязла в списъка на стоте най-велики мислители на двайсти век. Това е швейцарския психиатър д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926-2004), родена в Цюрих. По време на войната тя е студентка по медицина. След дипломирането си отива в САЩ и работи в болниците на Чикаго, Ню Йорк и Колорадо. Авторка е на 24 книги, преведени на 36 езика, но най-голяма популярност й носи книгата "За смъртта и умирането", която става много бързо бестселър. В тази епохална книга тя за първи път дефинира петте етапа на скърбенето, през което минава човек. Дарява утеха на милиони хора, като най-големият й професионален завет е човечната грижа и важността на безусловната любов. Обучава над 120 000 социални работници, разкрива верига от хосписи за грижа на болни и самотни хора. Делото й продължават стотици организации по цял свят, включително и фондацията, носеща нейното име. Вярвам, че вече няма да се учудите, защо съм избрала като тема на новото предизвикателство мисъл от д-р Рос: ХОРАТА СА КАТО ПРОЗОРЦИ ОТ СТЪКЛЕНА МОЗАЙКА - ИСТИНСКАТА ИМ КРАСОТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДЯНА, САМО КОГАТО ИМА СВЕТЛИНА ОТВЪТРЕ! Надявам се, че темата няма да ви затрудни, защото ние, поетите, познаваме тази светлина! Желая ви успешно перо!"
Успех и от мен!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...
Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.
С очи ми даде знак и замълча.
Неземната си сила ми предложи–
в най- свидното ми кътче оживя.
Научи ме с годините да помня, ...
Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят ...
Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...
Прощавате ли грехове човешки,
прощавате ли подлост и лъжи?
Облечени сме в скъпите си дрешки,
а мислим ли за своите души?
Прощавате ли хорските обиди, ...
Планини високи да прелитам,
реки и морета да попитам –
как живот щастлив с ръка да хвана
и жена желана аз да стана.
Съдба поспри! Желая придобивки. ...
Прозорците ти светят с нежен пламък,
отвътре светлината ти блести,
сърцето от фотони пие само
най-чистите си предани мечти.
Сияние си, арфа си лъчиста, ...
Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни, ...
Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...
Когато се разлисти светлината
отвътре, сред лъчите си цъфти
и ражда се любов, щастливо слята
с най-смелите си предани мечти.
Когато през прозореца поглежда ...
Сред толкоз редове от мен написани
за верните-неверните мъже,
за мойте дни, май в черен час орисани
за теб-престъпно малко редове.
И все забравях аз таз стара истина, ...
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
Разказвачи
От неразгаданото, недостижимото
отломки в пясъчни часовници събирам.
Притчите, историите, сказанията
на ронливото небе и донесения прилив, ...
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...