Душата ми – премръзнал коледар
Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист,
елхите са високо и далече...
разлиства тя небето лист по лист,
Луната ѝ прилича на геврече.
И тихо благославя всеки праг,
с добрите думи. Бог я е орисал,
да бъде скитник. Гост невидим, драг,
прозрял, че само с обич има смисъл
живота си до онзи кръстопът
(от който може връщане да няма)
да извървиш, че всъщност няма смърт,
щом в теб живеят Коледа и мама...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
