Sep 29, 2009, 11:35 AM

Душата ти изстива

  Poetry » Other
873 0 12

Душата ти изстива...

Виж се само!

Залиташ,

спираш,

връщаш се назад,

объркваш пътя...

Питам се

кога ли

ще се изгубиш

в малкия си свят...

Не се залъгвай,

че ще има време

да се настроиш

с мисъл и сърце

за нещо по-възвишено.

Едва ли

реваншът ще е под това небе...

Говорим си,

че Смисълът е пълен,

когато не подгъваш колене

и силата е

да стоиш изправен

срещу тревоги,

болки,

страхове...

А виж –

сега душата ти изстива.

Отново я наливаш

с грехове...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Халиме, много е хубав този стих. Благодаря ти!
  • Петя, трогна ме коментарът ти. По всяка вероятност сме от една духовна група.
    Агапея, права си, няма безгрешни хора, но важното е да желаем промяната.
  • ...
    "А виж –
    сега душата ти изстива.
    Отново я наливаш
    с грехове..."

    Стихът ти буди размисли, особено краят...но..няма безгрешни...
    Поздрав!
  • !!!
  • Не се залъгвай,
    че ще има време
    да се настроиш
    с мисъл и сърце
    за нещо по-възвишено.
    Едва ли
    реваншът ще е под това небе...

    Сякаш тези думи са мои...
    !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...