В душата ми огън бушува
и се боря с ветровете
да опазя любовта ти скъпа,
да не изгние от дъждовете.
Цветовете ѝ ще поливам
със своята чиста любов
и плодовете ѝ ще събирам
ще ги пазя цял живот.
През страшните бури
ще ти стискам ръката
и ще чакам да отмине,
да изгрее дъгата.
Душата ти на моята пасна,
запълни липсващата част
и усмивката ти трайно се запечата,
завинаги в сърцето ми с любов.
© Еленка Гишина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
