Душата ти не струва залък хляб
Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни,
перце от сънен гълъб, снежнобял,
една любов нега е и печал,
оплела мрежа, от лъчите лунни.
Ако за тази красота си сляп,
нахалост пропиляваш ден, след ден
и съществуваш просто, но те няма.
Душата ти не струва залък хляб,
на битието ти лакей си, победен
и носиш не сърце – бездънна яма.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
