Jun 23, 2009, 10:14 PM

Душевен стон

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Душевен стон

 

Безкрайна тишина,

илюзия от вечността.

Миг свещен,

божествен ден.

Мечта и блян

докосват мен.

Едно небе,

синьо и безкрайно.

Едно дете,

невинно и всеотдайно.

Един живот,

изживян и неразбран.

Свят огромен,

миг съдбовен.

Звезден прах,

ленен крах.

Черен ден,

бял сатен.

Мисъл сладка,

тайнствена загадка.

Ад и Рай,

божествен сарай.

Природна красота,

стихийна празнота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...