Jun 23, 2009, 10:14 PM

Душевен стон

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Душевен стон

 

Безкрайна тишина,

илюзия от вечността.

Миг свещен,

божествен ден.

Мечта и блян

докосват мен.

Едно небе,

синьо и безкрайно.

Едно дете,

невинно и всеотдайно.

Един живот,

изживян и неразбран.

Свят огромен,

миг съдбовен.

Звезден прах,

ленен крах.

Черен ден,

бял сатен.

Мисъл сладка,

тайнствена загадка.

Ад и Рай,

божествен сарай.

Природна красота,

стихийна празнота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...