Душевен зов

Poetry » Philosophical

622 0 1

Душевен зов

Тръби в утробата на времето
един прочувствен, топъл глас.
Туй тайнство е отвъд закътано
в постелята на всяко "Аз".

С магични струни недокоснати
пламти повелята на същността.
От силни страсти омагьосани -
трептим през пулса на деня.

Съзнателната чиста мисъл
разгръща милостивото сърце.
Светът добива ярък смисъл,
защото тя - душата ни зове!

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0