Опасно е да бродиш в душата ми.
Там така и не успях да подредя.
Все някъде ще се спънат краката ти,
а паднеш ли, трудно се става след това.
Опасно е да ровиш в душата ми.
Там вечно пожари горят.
Все някога ще се опари ръката ти,
а пламнеш ли, няма връщане назад.
Опасно е да докоснеш душата ми.
Там блести целият ми свят.
Само, ако успееш да издържиш светлината й,
ще се спасиш от нейния ад.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
