Душевно сито
Щом чувствата ми бъркаш със емоция
иронично все боравиш с любовта
сякаш, че е стока на промоция
за тебе ще остане илюзия света.
Ще страдаш за изпуснатите мигове,
от смесените чувства обладан
и само силует на фигури
ще те следва призрачен и ням.
И като сито във душата ще успяваш
едва тогава трезво любовта,
през най-фин калибър да отсяваш,
но едва ли ще е чиста тя.
Искрици чувства в малки пръски
ще проблясват в празната душа,
а ситото дано не се задръсти
на дъното с отпадък от лъжа.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
