Души
След нас остава само спомен,
след нас остава само прах,
малка част в деня дъждовен,
жалка мисъл във един момент.
Тъй ли казват? Не, аз го не вярвам,
нима душите ни умират с нас,
без да иска, без да може да приеме,
с нас умира и последната мечта.
Аз вярвам, има някой,
който праща ни отново тук,
във различно тяло, но с еднакви мисли,
със различен спомен, но със порив същ.
Пътят, зная, никога не спира,
само дава ни минутка дъх,
да поседнем, да поспим във тъмнината,
а от утре се отваря нов живот.
По-красив, навярно по-спокоен,
и във него пак в различен лик
ще запалим незапаления огън
и ще сбъднем пак несбъднатия миг.
© Иван Русланов All rights reserved.
