Душичка
тя е малка душичка, а така я обидих
хвърлях камъни, свличах с градоносните облаци метеори
засипвах
босоногите ѝ следи
да ги няма след нея
с ветровете, които донасят сибирския студ
разпилях онова
което от нея бе построено
и така
вледенено смълчана
във безвремие
и в бездушие
яростта господарстваше
до избухване чак
до кънтяща безмилостност
и ме стисна за гушата
заплющяха
словата-змии
за разплащане
с гордостите ни
с предразсъдъците ни
с нараненото его
но тогава внезапно
тя
пристъпвайки смело
храбра малка душица
при мен – демон зъл на обидата
изведнъж ме стопи
нека вляза
да изясним
извинявай
прощаваш ли – пита
и по-лека от пяна
внезапно
във мене попи
не очаквах така че ще стане
и не тя
а аз
се смалих
© Павлина Гатева All rights reserved.
Харесах!
