Jun 27, 2020, 7:44 AM

Душите ни

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Душата ти, душата ми,
безумие е да са близо. 


Ръката ти, ръката ми, 
преплетени са тъй красиво. 


Очите ти, очите ми, 
в пожарите изгарят жадно. 


Гърдите ти в гърдите ми, 
и въздухът изчезва плавно. 


Устата ти в устата ми, 
впива се и всичко срива. 


Душата ти, душата ми, 
в безумието пак се скриват. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Пачелиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...