Два атома
Два атома
Два атома – Вселената огромна!
Кръжахме, търсехме любов…
Два атома – душата ми е болна!
Изпратила към теб далечен зов.
И в междузвездните пространства сини
летеше твоят дух освободен.
Изгряваха звезди така далечни
и светеха в нощта за мен.
Два атома – неосъзнати бяхме!
Вселената ни раздели.
Да се прегърнем с тебе, не успяхме…
да свържем нашите съдби.
И толкова е странно да обичаш,
когато всичко в тебе се руши…
Да страдаш, да грешиш и да наричаш
със имена красивите звезди.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
