Два живота... И малко в аванс
Това е стихотворението ми с поощрителна
награда от ХІ Национален поетичен конкурс
"Любовта е пиянство или пиянство от любов".
Ще измисля за нас в океана,
без водица, без хляб и кафе,
таен остров и там ще остана
два живота… И малко поне.
Ти ела при мен с първия прилив,
ако вярваш, че има любов.
Ще ловя за нас рачета или
ще изравям по някой картоф.
Ще ти точа наложено вино,
отлежало във палма за нас,
подмладяващо с глътка – година,
с дъх на киви, банан, ананас.
Ще го пием кристално, тръпчиво -
ведър спомен от стария свят.
Че мъжете, където отиват,
пръчка лозова първо садят.
Ще броим по небето звездите
или пъстрите миди край нас.
Ще сме двама далеч от сърдити,
дребни хора, родени за власт.
Аз по пясъка тайно ще пиша
стих за тебе със птиче перо.
Ще ти свиря по мними клавиши,
ще танцуваш ти валс, болеро…
Ще довежда по вятъра Гоя
сто русалки с китари в ръка.
Песента им за теб ще е моя
серенада - подарък в нощта.
А един ден - от пъстри лиани
ще извия коралов олтар.
На колене пред теб ще застана.
Ще изглеждам не толкова стар.
Ще попитам дали си готова
двама дните си с теб да делим
без пари, без коли, дрешки нови.
Два живота… Все там да стоим.
Да сме двамата влюбени луди
с аромата на вино в кръвта.
Дионисий през ден да се чуди.
Да завижда и Ерос в нощта…
Да се любим през час на скалите,
невидяни дори и от ДАНС.
Ако още се чудиш, опитай -
два живота… И малко в аванс…
Николай Дялков
Гр. Тополовград
11.01.2012г.
