Два квадрата вятър...
Омръзна ми от теб! Какво висиш
като бездомен пудел пред вратата ми?
Възвишено пропаднал фетишист.
Изглеждам ли излъгана - да вярвам?
Заключвам се. С последното резе.
Не искам да изцапам с тебе стълбите.
За два квадрата вятър се ожених...
Едва от днес започнах да настръхвам.
Разкарай се! Въшлив бохем. Глупак.
Приличаш ми на старите ютии.
Гореща тежест... И олекнал хлад.
Привързан към деня обратен прилеп!
Заекваш даже и като мълчиш.
Пелтекът - мим! Направо ще се пръсна
от смешния си яд - нетраен грим.
Живот плешив, от срам си се обръснал.
Да влезеш в къщи?! Просто забрави!
От Господ съм се учила да псувам.
Аз ще живея! Ти, Живот, дали
без мене би могъл да съществуваш?
2007
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
