Два непресичащи се пътя
От сълзи по паважа ослепях.
Разстилам ги без жал по него...
От стискане на устни онемях,
а болката изгаря ми сърцето.
Във други дни съм като мед,
обсипан от уханния прашец
на обич свидна. И не усещам лед
от студовити мрачни ветрове.
Копнях за обич. Борих се за нея.
Намери ме добрата, закъсняла.
Но пак Съдбата се надсмя
и сви душата премаляла...
Изстрадана е нашта обич.
Вървиш по своя верен път.
Криви се моята пътечка.
И трудно им е да се пресекат...
© Криси All rights reserved.
