Jan 24, 2021, 2:38 PM  

Дванадесет

  Poetry » Love
2.1K 6 19

 

Дванадесет години ни делят,

дванадесет минути ни събират.

По гари и в житейски кръстопът

дванадесет послания намирам.

 

Дванадесет обятия прескачам,

дванадесети път към Теб вървя.

Препъвам се, изправям се и крача,

но всеки път по мъничко кървя.

 

Дванадесет заварва ни на чашка, 

по-жадна може би не съм била.

И този път оставам Пепеляшка.

В дванадесет е късно за дела.

 

Дванадесет апостоли ни бранят

и толкова ни дебнат сатани.

Дванадесет да тръгваш те подканя,

не смея да те впримча с „Остани“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...