Jan 24, 2021, 2:38 PM  

Дванадесет

  Poetry » Love
2.1K 6 19

 

Дванадесет години ни делят,

дванадесет минути ни събират.

По гари и в житейски кръстопът

дванадесет послания намирам.

 

Дванадесет обятия прескачам,

дванадесети път към Теб вървя.

Препъвам се, изправям се и крача,

но всеки път по мъничко кървя.

 

Дванадесет заварва ни на чашка, 

по-жадна може би не съм била.

И този път оставам Пепеляшка.

В дванадесет е късно за дела.

 

Дванадесет апостоли ни бранят

и толкова ни дебнат сатани.

Дванадесет да тръгваш те подканя,

не смея да те впримча с „Остани“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...