Jan 24, 2021, 2:38 PM  

Дванадесет

  Poetry » Love
2.1K 6 19

 

Дванадесет години ни делят,

дванадесет минути ни събират.

По гари и в житейски кръстопът

дванадесет послания намирам.

 

Дванадесет обятия прескачам,

дванадесети път към Теб вървя.

Препъвам се, изправям се и крача,

но всеки път по мъничко кървя.

 

Дванадесет заварва ни на чашка, 

по-жадна може би не съм била.

И този път оставам Пепеляшка.

В дванадесет е късно за дела.

 

Дванадесет апостоли ни бранят

и толкова ни дебнат сатани.

Дванадесет да тръгваш те подканя,

не смея да те впримча с „Остани“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...