Дванадесет - Декември /две/
Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях
и нищо мое образа ти не петнеше,
а аз, макар да знаех що е страх,
се борех с онова, което предстоеше.
Тежаха мократа ми кожа и коса,
но дъното не искаше да ги подпира.
То гледаше ме как ръце треса
срещу вълната, дръзнала да ме възпира.
Тогава се взриви на мигове денят
и всеки миг, по своему себичен,
твърдеше, че за него съм жена,
поискала живота му да заобича.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
ВесиЕси, да плуваме тогава... Сърдечни поздрави!
