2.12.2018 г., 14:00

Дванадесет - Декември /две/

667 5 10

Опитах се, да плувам срещу теб,

загърбвайки течението на покоя.

Бе ласкав и примамливо-проклет

зовът на капчиците дъжд в прибоя.

 

Изглеждаше величествен сред тях

и нищо мое образа ти не петнеше,

а аз, макар да знаех що е страх,

се борех с онова, което предстоеше.

 

Тежаха мократа ми кожа и коса,

но дъното не искаше да ги подпира.

То гледаше ме как ръце треса

срещу вълната, дръзнала да ме възпира.

 

Тогава се взриви на мигове денят

и всеки миг, по своему себичен,

твърдеше, че за него съм жена,

поискала живота му да заобича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

* Синьо цвете... Не е Коледно, но е Декември ;)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...