Две сълзи... вик,
сърцето болно от любов е.
Две думи, нежен стих -
ражда се света нов пред очите ми.
Две тела... страст,
пращят дърветата в камината.
Но горят ли нашите сърца,
любовта ни старее със годините...
Две истини... тежки,
като скали непоклатими,
горят, изгарят душата ми -
кажи ми дали вече я няма любовта помежду ни?
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Много ви благодаря за прекрасните коментари изразени в стих!
Прегръщам ви,мили Етчи и Мойра!