Сякаш свършиха думите вече!
Без слова е нелепо, нали?!
Закопнях за дъждовните вечери...
за дъжда, който тихо ръми!
Две безумства във мене се борят
и едното от тях – любовта –
продължава негласно да спори
с непреклонната властна съдба!
А пък другото – мисъл-тревога:
да си тръгна!... Абсурдна игра!
Две безумства, запалили огън,
който, зная, не гасне в дъжда!