Две хубави очи
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи,
кривата ми табуретка покрай мен придърпа с крак,
те, това е то – съседка! – мила гостенка по мрак,
тя усеща! – всичко дал бих да ми сготви пиле с лук! –
и да слушаме Вивалди, Моцарт, Шуман, Григ и Глук,
тя понявга цял ден с мене си остава насаме,
сяда с томче на Есенин, листи Блок и Маларме,
аз и́ пускам някой сover, сипвам и́ един айрян –
нищо общо с оня Мавър! – Пею Яворов в Чирпан,
нито тя! – с онази Лора, стиснала проклет пищов,
просто сме самотни хора през Вселени за любов,
и в таванската ми ниша, в снопче музика, лъчи,
вярвай, Лора! – ще напиша с теб „Две хубави очи”.
© Валери Станков All rights reserved.
