|
Две капки танцуват… танцуват и съскат… Червената плоча на дансинга бавно ги пие… Дори да се слеят отчаяно, дръзко… Две капки танцуващи някога бяхме и ние. Сега сме мъглица, която се стели, до атом размесени, сякаш душа във душата, прохладно, уютно във времето спрели, пристигнали просто. Къде да вървим по-нататък. |
© Димитър Димитров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
