Две крачки до ноември
ДВЕ КРАЧКИ ДО НОЕМВРИ
Как искам някой да ми каже
какво е всъщност есента.
Дали защото ми е важно –
за вечно лято си мечтах?
Значение защо да има
как отминава този ден –
щом чака ме безкрайна зима,
а тебе няма те до мен?
Защо сред мрака – непознати,
поискал си да поседим?
Нишан ли Август ни е пратил,
че ще си тръгне – яко дим.
Мълчанието – като дреха,
прикрива нескопосан грим.
Говорим с гордост за успеха –
но за провала си мълчим.
И планове защо да правим,
щом лесно ще ги срине друг?
Постой в душата ми тогава –
преди да я заръфа студ.
© Валентина Йотова All rights reserved.
