Две миниатюри
***
Tу аз се забързвам
ту дъждът
после
изравняваме крачка.
Есен е.
***
Все повече
споменът за теб
не е на фокус:
Размиват се контурите
чезне светлината,
синьото...
Все повече е черно-бял.
© Радка Миндова All rights reserved.
***
Tу аз се забързвам
ту дъждът
после
изравняваме крачка.
Есен е.
***
Все повече
споменът за теб
не е на фокус:
Размиват се контурите
чезне светлината,
синьото...
Все повече е черно-бял.
© Радка Миндова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...