Две очи
Две очи
Две очи, до болка уморени,
не блестят, а угасват те.
Две очи, от сълзи са наранени.
А аз плахо свивам рамене...
Две очи, без думи ме наказват,
отново от сълзите малко ги дели.
Две очи страдание показват.
А аз плахо шепна, че боли...
Две очи, гледат тъй смирено,
търсят в тъмното подкрепа,
две очи на детенце наранено.
А аз взимах всичко с пълна шепа...
Две очи срещу себе си аз виждам,
тъй самотни и обезверени в късен час.
Две очи тъгуват,
а огледалото аз ненавиждам,
защото виждам в него, че това съм аз.
...
© Миряна Венелинова All rights reserved.
