Две очи - чисто светли небеса,
бели облаци като красиви мъгли
и душата моли с крехки слова.
Слънце и лед събрани в две очи,
а в тях толкоз самота
и вали и вали и вали -
дъжд от звезди
и след всяка една
останал е само прах от следи,
потънали в безкрайното
съзвездие на две очи -
помъдрели от тъга,
но нали, но нали, но нали
животът е само миг на борба..
© Nadya Todorova All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
