Aug 21, 2007, 1:55 AM

Две очи

  Poetry
2K 0 2

... Две влажни очи сега ронят сълзи;
горещо се спукат по студените скули
и пламенно гаснат в пусто сърце.
   В локва от кръв разцъфва скръбта ми
и всичко от мене във черно обагря,
преливат се хората в сенки и сенките в хора,
пречупват се мислите в думи от болка ранени;
 миражът изчезва
 и плачът тихичко спира... 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тръмс Гърков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...