Aug 21, 2007, 1:55 AM

Две очи

  Poetry
2K 0 2

... Две влажни очи сега ронят сълзи;
горещо се спукат по студените скули
и пламенно гаснат в пусто сърце.
   В локва от кръв разцъфва скръбта ми
и всичко от мене във черно обагря,
преливат се хората в сенки и сенките в хора,
пречупват се мислите в думи от болка ранени;
 миражът изчезва
 и плачът тихичко спира... 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тръмс Гърков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...