С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́,
слага плюс вместо кръст и изважда,
имам още несвършени много бели́
и сълзи́, и усмивки, и жажда!
Да простя за какво, на кого и кога –
няма време за прози и драми,
има време – ще гледаме дълго снега,
там където накрая сме равни ...