Две ръце се срещат
във вечерния сумрак,
две ръце горещи -
скрит съдбовен знак!
Двете заедно в една,
сякаш сплели се навеки
и искряща топлина
във душите и сърцата.
А край тях изчезва всичко
и остават само те -
две съвсем самички,
влюбени със плам ръце.
Само есенният вятър
гали нежната им кожа,
но и той кат птиче ято
литва, накъдето може.
За да бъдат само те
в радост, но и във неволя,
двете слетени ведно ръце -
моята и твоята!
© Ангел Филипов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
