две следи по пясъчната ивица
оставихме във утрото когато
две луни целуна хоризонтът
и техните пътеки скри водата
към слънцето протегнахме ръце
и любовта със вятър призовахме
във теб потъна моето сърце
а в моя поглед твоите очи изгряха
донесе утрото камбанен звън
и с него миговете нежност отлетяха
но някъде дълбоко вътре в мен
мечтите със реалността се сляха
© Елица Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
