Nov 8, 2007, 6:54 PM

Две тела

  Poetry » Love
1.5K 0 8
Две тела живеят неразделни,
две тела в любов завинаги обречени.
Целувка нежна, после топъл дъх
на две тела и чувства неизречени.

В прегръдка силна две тела
тая нощ не чувстват чужда.
Спокойствие и миг на тишина
две тела с любов събуждат.

Застанали спокойно до перваза,
две тела в любов се вричат
и лунна светлина косите леко гали,
че две тела до смърт ще се обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...