Nov 8, 2007, 6:54 PM

Две тела

  Poetry » Love
1.5K 0 8
Две тела живеят неразделни,
две тела в любов завинаги обречени.
Целувка нежна, после топъл дъх
на две тела и чувства неизречени.

В прегръдка силна две тела
тая нощ не чувстват чужда.
Спокойствие и миг на тишина
две тела с любов събуждат.

Застанали спокойно до перваза,
две тела в любов се вричат
и лунна светлина косите леко гали,
че две тела до смърт ще се обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...