Двоен сонет

Сред руини на време и дилема

една виола замълча бездомно.

От дълбините на забрава скромно

тази форма на сонет ще взема.

Предизвикателство ли е огромно?

Не, разбира се – щом има тема.

За темата е нужно вдъхновение

и зная няма то да закъснее,

и сетивата нежно ще залее

на любовта вълшебното видение.

И ето те – неповторима, грее

твоят образ чар, Благовещение.

Омайване... мелодия свещена

лъхва тънкострунно и опива

цялото ми същество. Открива

пак душата вяра съкровена.

Миналото с бъдеще се слива

в миг на настоящето – безценна

е надеждата, безкрайно жива

ще е красотата откровена.