Jan 1, 2015, 7:32 PM

Дворец-1

  Poetry » Other
468 0 0

В двореца издигам своя храм.

Оковавам с брилянтни камъни

сърцето си знам!

Принцеса съм все още в твоите мечти.

Не си ме забравил и ти!

Знаеш ли,колко много боли,

когато душата ти страда?

Защо никой не каза,

че в живота има омраза,

няма наслада,има лъжи!

Хората в двореца ме спират.

За теб отново ме питат.

Ще бъдеш ли до мен?

Или ще си отдалечен...

На тази земя от пепелта

възражда се любовта!

Ако го има пламъкът в очите?

За нас в нощта са звездите!

Огънят и страстта.

Единствен си ти на света!

В този палат съм сама.

Потъвам в нощната тъма.

От друга си ти пленен,

но този живот ни е отреден!

Към далечни брегове,

плават мечтите...

Изкачваме с теб върхове,

недокоснати,чисти,вдъхновени!

Понякога достигат ни ветрове,

за да видят ни сломени!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...