Къщичките са ми малки,
ала дворът е голям
с обичните си разпалки
и гори от бук и чам!
Слънце буди радост дивна,
пъди сутрешен сумрак!
Места буйна и приливна
бърза към Егея пак!
Беслен, Сютка до Велийца,
до най-новия заслон,
от Сърница до Белица
това е дворът ми...! Поклон!
С върховете си-плеяда-
пред мен са Рила и Пирин-
пъстроцветната ограда
на дворът ми любим!
© Исмаил Али All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
